Разбрах, че кампанията има свой живот, когато вчера ми се обади втори човек, желаещ да запише консултация за негов близък. И когато една приятелка ме попита – “Ти докога ще я организираш тази кампания?” – не можах да се сдържа и казах “Това е кампания за цял живот”.

Така че, запретвам ръкави и до една седмица ще подготвя сайта с информацията и календара за записване. Самите консултации ще се провеждат през януари 2012, но записването ще го организираме преди Нова година, за да знаят хората, че получават своя подарък по време на самите празници.

Хайде на работа…

В момента има почти 1000 презентации (992), които са преведени на български. Представете си колко много сутрини са това. А има и филмчета, които си заслужава да се гледат повече от веднъж. Част от тях (тези, които за мен са много силни) съм сложила в специалната подстраница на този блог – TED.

Днес, например, гледах представянето на идеята за “потока”. Там беше показана една интересна схема на нашите принципни емоционални състояния, която зависи от два фактора – чувство за предизвикателство (излизане от зоната на спокойствието, зоната на комфорт) и чувство за притежаване на подходящи умения за справяне с дадено предизвикателство (т.е. спокойствие, самоувереност). Скуката и Апатията са негативни състояния при ниски нива на предизвикателство в живота ни, а Тревогата и Безпокойството – на усещане за слаби (или липсващи) умения за справяне със съответните предизвикателства. Състоянието на “поток” се постига при наличие на предизвикателства и чувство  (базирано на реалностите при нас) за налични умения, подходящи за справянето с тях. (за повече по темата – вижте самата презентация – “За състоянието на “поток” в човешкото ежедневие и връзката с щастието, Михай Чиксентмихайи”)

Е, надявам се, че навика с ежедневно (често) гледане на TED презентациите ще може също да събужда желанието за и търсенето на нови предизвикателства при вас. Дори и това да е  просто днес да гледате на света и ежедневието си по различен начин. Защото си струва да изживеем живота си така както ни се иска и ако можем да направим нещо за това – защо да се ограничаваме?

Да запалим фитила на идеите в нас!

Касае се за отчаянието или безпомощността, както я наричат в книгата – то зависи от някои модели на мислене, които могат да доведат с по-голяма вероятност  до  усещането за безпомощност (цитиран е Селигман като учен, достигнал до този извод).

Първото вярване се отнася до критерия “ТРАЙНОСТ”. Когато се сблъскат с проблем част от хората са склонни да гледат на него като на нещо нетрайно, нещо, с което имат да се справят и да отминава. Друга част, обаче, възприемат (съзнателно или не) проблема като ВЕЧЕН. Нещо, което НИКОГА няма да се разреши. Ще промени живота им в ужасна посока. Ще изиграе ключова безвъзвратна роля в живота им. Съгласна съм, че има ключови моменти във всеки живот, но те се броят на пръстите на едната ръка. Много обичам една мисъл – “Господ позволява обратните завои”.

Второто вярване касае критерия “ОБХВАТ”. Дори проблемът да е голям, оптимистът не позволява той да повлияе върху други аспекти от живота му. Проблемът бива ограничен (например “в точно това този път се провалих”) и фактите не се преобразуват в неверни убеждения (“винаги се провалям / във всичко се провалям / всичко пропада / животът ми е пълен провал”). Разликата е чувствителна, нали?

Третото вярване засяга критерия “ГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ” и склонността ни да слагаме етикети на ниво  цялостна личност. Например, ако в нещо не съм се справил, това означава, че АЗ ИМАМ още да уча, но не, че АЗ СЪМ “пълен неудачник”. Слагането на окончателен етикет на личността ни блокира каквото и да било усилие да променим нещо – “Всичко ми се случва защото аз съм неудачник. Какъв е смисълът да се опитвам – пак ще си остана неудачник”. С тези мисли витаещи в главата кой ли би се задействал.

Това са трите критерия. Видно е деструктивното им въздействие. Към какво да се стремим? В книгата дават съвет да направим всичко възможно описанието на проблемите ни да е обективно (което изключва и другата крайност на отчаянието – “синдромът на щрауса” – да се самозаблуждаваме, че проблемът не съществува) – да ги възприемаме като НЕТРАЙНИ, НЕРАЗПРОСТИРАЩИ СЕ и НЕЛИЧНИ. Или, ако искаме да ползваме по-позитивни форми, можем да кажем същото така: да се стремим да възприемаме проблемите си като ВРЕМЕННИ, КОНКРЕТНИ и касаещи ПОВЕДЕНИЕТО ни.

А сега, малко идеи как да “излезем” от склонността ни да мислим по начин, водещ към отчаяние и да се стремим към трите конструктивни нагласи към проблемите ни:

1. Усещането за НЕТРАЙНОСТ можем да предизвикаме като си кажем “И това ще отмине”. Това е една от мъдростите на 10-те свитъка, представени в книгата “Най-великият търговец на света” на Ог Мандино. Лично аз се запознах с тях по време на обучението си в Марков колеж. И така, всичко има начало и край – това е вселенски закон. Това се отнася за всичко, а следователно и за нас, проблемите ни и въобще живота ни. Колкото и да е страшно, болезнено или сериозно нещото, то ще свърши. Чувствам се зле – и това ще отмине. Болна съм – и това ще отмине. Загубих работата си – и това ще отмине… Може дори да помислите и си представите какво ще стане като свърши нещото – ще се развеселя, ще оздравея, ще намеря работа.  Не е нужно в момента да знаете точно как и точно кога. Това ще е обект на следващата стъпка – когато се насочите към разрешаването на проблема си. Сега е важно да го приемете като нещо, което ще свърши. Така, както се е появило.

2.  КОНКРЕТИКАТА можем да предизвикаме с това да си зададем въпроса “Къде (в кои области, сфери) съм зле и къде всичко ми е наред към момента?” След това честно пред себе си да изброите областите, в които нямате затруднение към дадения момент. Например – уволнена съм от работа, но с приятелите всичко ми е наред, с родителите също, добре върви обучението ми, имам си приятел, имам къде да живея, имам дори малко спестявания, здравословно съм добре, изглеждам добре и т.н.

3. Фокусът върху конкретното наше ПОВЕДЕНИЕ  или избягването на етикетирането (ГЕНЕРАЛИЗИРАНЕ) можем да предизвикаме с въпроса “Какво в моето поведение (постъпка, решение, избор, мислене) доведе до ситуацията?”, “Какво мога да променя (знание, умение, нагласа), за да избегна повтарянето на тази ситуация? Това, че съм уволнена може да е основно заради кризата, но да са предпочели да съкратят мен, защото не съм успяла да създам добри и здрави взаимоотношения във фирмата. Също така зная, че не винаги успявам да изложа добре идеите си, а също и да отчета свършената работа. Оставям на другите да ме забележат. Може би имам нужда от малко работа върху уменията си да взаимодействам и информирам. А това се учи.

След като сме преминали през трите въпроса и сме сменили ъгъла, под който гледаме на проблема, едва тогава е добре да преминем към разрешаването му (тук и тук писах малко повече по тази тема), но вече без да сме обзети от отчаяние и чувство за безсилие.

Успех!

Бележка: Приблизителните цитати, които правя в този пост, са от стр.84 на книгата “НЛП – Нов път към съвършенството”, Хари Алдер.

Книгата ми бе подарена и препоръчана от една страхотна дама – клиент на Кареа. Освен интересния сюжет, писателят е вмъкнал различни похвати за личностна промяна. Подходът му може да се опише като “промяна чрез революция”, т.е. ако нещо те плаши, насочи се точно към него и то в пъти повече, отколкото ще ти се случва в “нормалния” ти живот.  След като го преодолееш, ще ти се струват “песен” по-леките изпитания. Като цяло намирам този метод за по-”мъжки” (пътят на `война, който се изправя срещу “змея”),  но и аз самата вярвам, че в някои случаи това е най-ефективния начин.

Тук ще споделя едно от упражненията, което ме изуми с простотата и бързия си ефект. Приложих го върху себе си за няколко дни. Резултат отчетох още от първия път. Струва си да го опитате. За да не изопача идеята на упражнението чрез преразказване, ще цитирам директно автора. Извадката е от стр. 161-162 на книгата му “Бог пътува винаги инкогнито”. Напътствията са към главния герой от човек, който играе ролята на негов ментор. И така…

“Най-напред трябва да знаеш, че ще ти дам задача, която трябва да изпълняваш всеки ден, в продължение на сто дни. Защо толкова много ли? Не се създават нови умствени навици от ден до пладне. Ако изпълняваш възложената ти задача само една седмица, това няма да послужи за нищо. Абсолютно за нищо. Необходимо е да я впишеш във времето, като я повтаряш достатъчно дълго, за да може ефектът да се вгради в теб… Много е просто. Всяка вечер ще отделяш две минути за преосмисляне на изтеклия ден и ще записваш три неща, които си извършил и с които се гордееш… Изобщо не става въпрос за доблестни неща. Може да е нещо съвсем дребно и не непременно в работата. Може да си помогнал на някой слепец да пресече улицата, когато си бързал за някъде. Може да си обърнал внимание на продавача, че ти е върнал по-голямо ресто, или пък си казал на някого колко се възхищаваш от него. Разбираш ли, може да е нещо съвсем незначително, стига да се гордееш с него. Впрочем не става въпрос задължително за действие. Може да си доволен от начина, по който си реагирал, от това, което си усетил. Горд от това, че си запазил спокойствие в ситуация, която обикновено те ядосва…

В действителност, няма чудодейно решение, за да придобиеш отведнъж увереност в себе си. Погледни на поверената ти задача като на смалка снежна топка. Пускам я от върха на планината и ако достатъчно дълго време си с нея, вероятно тя ще нарасне и накрая ще предизвика лавина от положителни промени в живота ти… Тази задача ще те накара да осъзнаеш всичко добро, което вършиш. Малко по малко ще се научиш да насочваш вниманието си към своите качества, ценности, към всичко, което те прави добър човек. Постепенно чувстото за собствената ти ценност ще се впише в теб, докато се превърне в увереност. Тогава никаква атака, никаква критика, никакъв упрек не ще успеят да те разколебаят. Тези неща няма да те засягат и дори ще можеш да си позволиш лукса да прощаваш и да изпитваш състрадание към твоя нападател.”

Какво ще кажете?
Всъщност, не казвайте нищо. Опитайте го поне веднъж и тогава кажете.
Успех!

Време е да продължим напред. Имаме мисия и основни житейски цели. Следващата стъпка е да формулираме по-конкретните си цели.

Отделните конкретни цели може да разгледаме като формулирани детайлни намерения, чрез които можем да постигнем дадената основна житейска цел. В повечето случаи те са достатъчно системни, така че да ги разглеждаме като отделни проекти. Ще използвам същия пример от предишните постове за мисията. Моята мисия е “да помагам на хората да откриват тяхната най-добра реализация”. Една от основните ми житейски цели е “да извършвам кариерно консултиране”. За да предоставям услугата кариерно консултиране следва да съществува организация за кариерно консултиране, затова си поставям за по-конкретна цел 1. създаването, развитието и утвърждаването на фирма Кареа. Ако искам в цялата страна да има възможност за индивидуално кариерно консултиране, следва да предам този бизнес на хора от цялата страна, т.е. друга по-конкретна моя цел би могло да бъде 2. подготвянето и реализирането на франчайз или друга алтернативна система за мултиплицирането на развитата вече кариерна практика и опит. А за да може да достигнат усилията ми до всеки човек, който има нужда моите мисли и опит, следва да планирам 3. написването на книга/и за кариерата и реализацията, което би било още една по-конкретна цел, също 4. създаването и поддържането на блог за кариерно консултиране.

След като вече сме формулирали конкретните си цели, може да се вгледаме в тях и да преценим как да ги разположим във времето и една спрямо друга. В моя случай е повече от ясно, че е добре да започна с кариерната практика и създаването на фирма, през която да предоставям консултирането. Едва след това мога да мисля за обобщение на натрупан опит и предаването му на други кариерни консултанти или в книги. И четирите посочени цели могат да се разглеждат като отделни проекти, които съдържат отделни стъпки, за да се реализират. Както всеки проект, така и в случая планирането на реализацията изисква да се обмисли от какви ресурси имаме нужда, за да се реализира. Под ресурси разбирам – знание, средства, други хора, финанси, материални ресурси и т.н. Осигуряването на отделните ресурси може да се оформи като отделна стъпка/и (задача/и). След такъв по-обстоен преглед, може да се пристъпи към същинското планиране. Един добър инструмент за планиране може да бъде мрежовия график, друг подходящ инструмент са мисловните карти.

Ползвайки или не някой от инструментите за планиране за отделните цели ще достигнем до по-голяма дълбочина и детайлност по дадената цел. Така може да си направим план за 10-20 години напред, а може и за повече или пък по-малко. Въпрос на избор на хоризонт. За някои хора 3 години вече са много, за други 15 са твърде малко. При разполагането на целите във времето е важно да положим началото и/или краят на постигането им и да сведем целите до още по-голяма конкретност, отговаряйки си например на въпроса “за следващата една година по тези цели какво ще постигам”. В случая тази година по целта “създаване, развитие и утвърждаване на фирма Кареа” ще утвърдя организацията и ще разширя екипа й. От това следват задачи и приоритети за годината, които да ми помогнат постигането на целта, която съм си поставила.

В заключение ще кажа, че е изключително важно да не спрем само с извеждането на личната ни мисия. Ако тя остане, без да доведем процеса до основни житейски цели, до по-конкретни цели и подцели, стъпки и задачи, свеждайки решенията си до това какво ще правя през тази година, през това полугодие, през този месец, може да се каже, че мисията ще е свършила не повече от 10% от ролята си и съответно толкова ще е ползата за нас от наличието й. Затова, смело напред и не спирайте преди края! Ако успеете, наградата си заслужава. Знам го от собствен опит.

/публикувано за първи път в S&S blog, 30.04.2011/

3. Изборът на решение и набелязване на конкретни стъпки е следващият етап, без който ние няма да знаем как конкретно (от утре) да започнем извеждането си от проблема. Тук все още може да сме заедно със събеседника, но може и вече да сме сами. Ако мотивацията и увереността ви са по-ниски, непременно интегрирайте хора и в този етап.

Как да изберем пътя си на действие? Към момента съществяват редица инструменти за вземане на решение – от рационалния анализ до интуитивните просветления. Важно е да знаете кой път на взимане на решение е най-удачен за вас самите. Ще се опитам да представя механизма на двете крайности – рационалния и интуитивния подход. Започвам с рационалния – той включва в себе си анализирането като действие. Ще ви представя няколко системи за анлиз:

I. Рационални подходи за анализ и взимане на решение:
SWOT анализ, който на български ще изглежда като ССВЗ или ССВО. Представляваразглеждане на отделните алтернативи през призмата на четири думи – Силни страни, Слаби страни, Възможности и Заплахи (Опасности). Обикновено го представят под формата на таблица с две колони и два реда (за всяка от думите по една клетка на таблицата).

Подобен механизъм, но с различни думички са и други известни анализи (SMART, KISS..)

Оценка по номинал - използвам го широко в кариерното консултиране. Изписват се няколко критерия, които са важни да бъдат постигнати или реализирани. Например – смятам, че най-подходящото за мен решение следва да бъде: 1. ново / предизвикателство за мен; 2. да мога да се справя само със собствени сили; 3. да мога да се справя за не повече от седмица; 4. да не се изискват допълнителни ресурси (напр.  финаси) и т.н. След това на всяки критерий се поставя тежест, т.е. оценяваме го колко е важен за нас и поставяме по-висока стойност, ако е по-голяма важността му за нас.  След това взимаме едно от набелязаните решения и го оценяваме по критериите, задавайки си въпроси от типа “Това решение ще бъде ли предизвикателство за мен?”  – ако отговорът е да – можем да му поставим една точка, а ако е не – нула точки. Накрая умножаваме точките по тежестта им и сумираме резултата. След това преминаваме към оценката на следващото решение. Накрая се очертава едно или две решения с водещ резултат. Ако повече от едно решения са с равен висок резултат, можем или да добавим още някой критерий в оценката и да проверим има ли очертал се фаворит измежду решенията или да се възползваме от по-интуитилните методи.

II. Интуитивни методи за избор / взимане на решение
Един от по-известните интуитивни методи е Изтегляне на решението. Можете да изпишете отделните решения (или само да ги номерирате) на листчета, да разбъркате листчетата и да изтеглите едно от тях. Вече не е толкова мистичното твърдението, че човешкият мозък обработва много повече информация, отколкото достига до нас и съответно осмисляме. Част от информацията остава при него. Често той вече знае кое решение е най-подходящото. Въпросът е да ни го “каже” по някакъв начин. Тук вече може да ви звучи невъзможно, но мозъкът ни проследява толкова детайли, че при разбъркването на бележките той продължава да знае коя коя е. Няма нужда да ставаме факири и да се учим да чуваме цялата тази информация от него. Въпросът е да му дадем шанс да ни “подскаже” какво е нашето решение. Изтеглянето на листче е един от тези начини.

Подобен е случаят с хвърлянето на монета (ези-тура), тегленето на клечка и т.н.

Същият принцип е и при Търсенето на “знаци”. В този случай се настройваме, че през следващият половин час ще се оглеждаме и ще търсим знак, който да наклони везните в една или в друга посока. Принципът е същият, защото ние виждаме и осмисляме това, което ни подава нашият мозък.

Лично аз, като човек с интуитивен темперамент, съм склонна да уважавам тези методи. В същото време смятам, че ако човек се приучи само така да взима решения, има опасност да стане малко ленив в осмислянето и дори в поемането на отговорност за взетото решение. Някои хора вярват, че знаците се “пускат” от съдбата или от висш разум. Нищо не е доказано или отречено, затова и аз няма да го правя. Това, което е важно, е да не забравяме, че отговорността си е наша. По същият начин може да ни съветват наши близки, учители или консултанти, могат да ни дават примери, да ни подкрепят в процеса на вземане на решение, но след като решението е взето, отговорността е наша и никой друг не може да я носи вместо нас, защото НИЕ взимаме решението и то касае НАС. Това е част от зрелостта ни.

Следващият път ще поговорим за четвъртия етап за излизане от безизходицата – Задействането. До пак!

1-ва стъпка: Формулиране на проблема – чували ли сте, че голям процент от решението на един проблем се съдържа в описанието му? Колкото по-обективно и реалистично “видим” проблема, толкова по-голям е шансът да ни хрумне как да се справим с него. Често използван подход в такива случаи е “да изнесем” проблема от нашата глава като го споделим с някого – това може да е близък приятел, може да е нашият психотерапевт, кариерен консултант или личностен коуч (за тази професия ще разказваме тепърва) или дори случаен непознат. Може също да е въображаем събеседник на когото разказваме  ситуацията ни пишейки или записвайки се.

Това споделяне, дори да не е пред професионалист има две много големи предимства:

• в самия ни опит да разкажем проблема, ние го осмисляме – поглеждаме го отгоре, т.е. поне за  малко, не сме потопени в него. Има едно много подходящо сравнение с това какво виждаме – отделните дървета или гората – когато сме в гората, виждаме отделните дървета, а когато излезем от нея, виждаме цялата гора. Това подреждане и поглед отгоре, може да ни доведе до идеи как да се справим с проблема;
• слушащият, ако е професионалист вероятно съзнателно ще подпомогне изясняването на ситуацията и разкриването на допълнителна гледна точка, както и формулиране на възможни изходи
• дори да не е професионалист, човекът отсреща отново може много да е от полза, стига да слуша задълбочено разказа, да задава въпроси и накрая да сподели как му се струва чутото. Важно е все пак да попаднем на човек, който няма да фокусира вниманието си върху допуснати грешки, наши несъвършенства и да ни критикува – този насока на мисълта не е градивна и по-скоро ще ни потисне допълнително, отколкото да ни даде идея как да излезем от затруднението. Затова, внимавайте с избора на слушателите си!

2-ра стъпка: Събиране на идеи за разрешаване на проблема. В голям процент от случаите описанието на проблема (сами или с външна помощ) е достатъчно, за да се оформи идея за разрешаването му. Има случаи, когато въпреки доброто описание, решението не идва. Дори и тогава описанието е отлична база, от която да се тръгне. Това, което може да се добави е:

1. прилагане на техники за креативно мислене към проблема
2. обръщане към досегашен чужд опит

Техники за креативно мислене - тук ще спомена три източника:

• Едуард Дебоно, който има много трудове по темата и е допринесъл с формулирането на сериозен набор инструменти за креативно мислене. “Шестте мислещи шапки” е само един от тях.
• Друго име е Хари Алдер, който в книгата си “НЛП – пътят към съвършенството” представя много силни и различни креативни техники.
• Третият източник е често споменаваното от мен обучение в Марков колеж. Там два от учебните модули са посветени на мисленето и освен, че се разглеждат споменатите по-горе автори, курсистите се обучават как да си създават свои инструменти за мислене.

Ползване на досегашен чужд опит - според описанието на проблема, можем да установим към кого да се обърнем – технически, емоционален, информационен, финансов, личностен и т.н.

• Можем да ползваме нашите близки и да потърсим измежду тях хора имали и излезли успешно от подобен проблем.
• Можем да ползваме ресурса на интернет – безброй форуми и много споделен личен опит можем да намерим там.
• Можем и да потърсим специалист, който подпомага другите при такъв проблем.

Плюсът от последното е, че специалистите стават свидетели на много и различни казуси, добиват знание за това какво обикновено се случва, какво работи и какво не и т.н.  Те биха ни дали не едно решение (както в случая с обръщането към познат), а повече, така че да имаме възможност да изберем най-удачното за нас. Възможен минус на работата със специалист е, че в някои от случаите, те не са имали лично същият проблем и “гледат” на казуса по-теоретично. Това може да се избегне, ако добре се подбере специалистът, от който търсим помощ.

Следва продължение, в което ще преминем през следващите стъпки за излизане от сериозен проблем – Избор на решение и Реализиране на решението. До скоро!

Дали не можем да се поучим от него. Какво означава да се развиваме – това е да правим, да можем, да мислим така, както досега не сме. Какво означава да мечтаем – да искаме нещо, което нямаме, нещо което е “на хоризонта”. Всеки може да постигне постижимото (за него). Искате ли да сте “всеки”? Хайде да се развихрим и да помечтаем, да поискаме от себе си, да потърсим онова, което наистина ще ни направи щастливи. То е там, вътре в нас, скрито под много пластове страх, ужас, неувереност, парализиращи убеждения, мързел, ленност, самопораженство, необичане на себе си и още, и още.

Можем да се опитаме да разпръснем всички тези пречки. Да помечтаем. Какво наистина искаме? Отпуснете се, зарадвайте се на живота, заради самия него и не забравяйте да напишете желанията си. Пропуснете мислите за това дали  е възможно да постигнете помечтаното тук и сега. Игнорирайте гласа на автоцензурата, който ви говори със строг глас познати фрази от типа на: “Ама че небивалици”; “Моля те, бъди сериозен/сериозна”; “Слез на Земята”; “Няма ли да пораснеш” и още купища такива.  Лично аз вярвам, че щом има желание, ще се намери и начин как да се постигне. Но без мечта, няма посока. Затова, смело напред – към хоризонта на мечтите ни!

Отивам да пиша

Страшничко е да определиш какво искаш. Защо ли? Ами защото да поискаш нещо, означава да поемеш отговорност, че точно това искаш. Означава също, че ако го реализираш един ден, от теб ще се очаква да си щастлив. Означава също, че следва да е такова нещо, че да може да го достигнеш, защото ако се окаже невъзможно, това вероятно ще те направи нещастен и неудачник и то най-вече в собствените очи. С други думи, да поискам нещо е почти със силата да избера, да определя съдбата си. Затова и понякога искането ни плаши. Затова често се скриваме зад ловката мисъл, че от нас не зависи много, че е важно да реализираме това, с което разполагаме в момента, вместо да “хвърчим в облаците”. И това е един много разумно звучащ избор. Избирам да не следвам желанията си. Избирам да нямам мечти и желания. Просто да живея, за да не се разочаровам, да не страдам.

Нерядко са случаите в Кареа, когато човекът иска да планираме и подготвим следващата му реализация, без да мисли за далечно бъдеще, преследване на някакви цели, желания. Просто да започне работа и нищо повече. Така и става.

Цената да не се разочароваме, обаче, се плаща с това да не се и очароваме, да не се вдъхновяваме и да не мечтаем без граници. Ако не се отлепим от земята, на която здраво сме стъпили, няма опасност да паднем, но няма и шанс да видим земята отвисоко, да достигнем нови висини.

Ако все пак се осмелим…

Ще споделя три въпроса-упражнения, които често използвам при работата с клиенти, когато достигнем до темата “Какво искам?”.

1. Представете си, че сте срещнали вашата фея-вълшебница или дори златната рибка. А защо не – намерили сте вълшебния пръстен на Арабела или вълшебната лампа на Алабин. Ако вече сте си избрали едно от горните, може да си отговорите на въпросите:

Какво бихте си поискали? Какво бихте искали да имате (притежавате)?
Как бихте искали да изглеждате?
Какъв бихте искали да станете, с какво да се занимавате, да правите?
Какъв бихте искали да бъдете като човек (какво в себе си бихте искали да промените)?

2. Следващото упражнение е насочено директно към дейността и реализацията ни:
Ако срещу вас се намира съдбата и ви даде възможност да поискате точно десет неща, свързани с работенето и реализацията ви, какво бихте поискали с по една дума.

3. Третото упражнение е по-рационално. Научих го от моя учител от Марков колеж. Един кратичък, но силен въпрос – “Какво ще направите, ако знаете, че със сигурност няма да се провалите?”

Осмелихте ли се да поискате вече? Опитайте, дори да е на шега. Апетитът идва с храненето.

Мисията отговаря на въпроса “Защо съм?”, “С какво ще ме запомнят?”, “Какво ще остане от моят живот?” и т.н. За да продължим с разсъжденията, ще въведа понятието Основна житейска цел (ОЖЦ) като в него може да се заложи отговора на въпроса “Как целя да постигна мисията си?”. С други думи, основните житейски цели съдържат в себе си конкретните пътища за постигане на мисията ни. Една и съща мисия може да се постига по различни пътища. Въпрос на личен избор е какви да бъдат те.

Например, моята мисия е “Да помагам на хората да откриват тяхната най-добра реализация”. Моите основни житейски цели са да постигна мисията си като:
1. правя индивидуално кариерно консултиране на отделните хора в България;
2. подпомагам предоставянето на такова консултиране в цялата страна;
3. Предам моите мисли и опит свързан с кариерното консултиране, така че да достигнат до всеки човек, който има нужда.

Представям си, че други хора със същата мисия могат да имат съвсем други пътища за постигането й. Например: 1. Да станат обучители на кариерни консултанти, 2. Да създадат програма (учебник) за обучение на кариерни консултанти, 3. Да водят предаване за кариерно консултиране, 4. Да участват в университетски кариерен център, 5. Да водят семинари за кариерно консултиране и т.н.

Въпрос на вкус бих казала, но за да бъда по-прецизна искам да подчертая, че е добре човек да избере и се насочи към такива пътища за постигането на своята мисия, които най-много отговарят на неговите умения, таланти, качества, темперамент (характер), постигнати успехи до момента, специфична мотивация, любими дейности, удовлетворяващи ги резултати и т.н. С други думи, добре е да се осъществи известно самопознание преди да се премине към прецизиране на пътищата за постигане на мисията ни.

При извеждане на основните ни житейски цели е важно да помним, че не е нужно към дадения момент да виждаме всички пътища за постигането на мисията си. Ние непрекъснато се развиваме, виждаме нови възможности, завладяват ни нови интереси. Както и при личната мисия – ОЖЦ може да се допълват с времето или да се променят изцяло.

След като вече имаме лична мисия (от по-горе) и ОЖЦ (давайки отговор на въпроса по какъв специфичен начин точно аз бих постигал/а моята мисия), можем да продължим с конкретизирането формулирайки отделни краткосрочни цели.

/публикувано за първи път в S&S blog, 25.07.2010/